Меню
Меню
За майчинството и животът напоследък – без (инста) филтър

09.02.2022 17:30:02

За майчинството и животът напоследък – без (инста) филтър

Напоследък все повече и повече виждам постове на жени, които познавам като усмихнати, щастливи и успешни, в които споделят, че страдат от депресия, бърнаут или тревожност. Около мен е пълно с приятели и познати, които усещат, че не се справят като родители и възрастни, въпреки че фактите сочат друго – имат работа, семейства, деца, бизнеси, доброволческа дейности и куп отговорности. Слава богу, повечето започват да осъзнават капана на отровния повърхностен перфекционизъм, който преследваме, и търсят помощ отвън, без да се бичуват за така присъщото на всички нас несъвършенство.

Самата аз минавам през ужасен период, в който всяко нещо се усеща като борба с обстоятелства, грешки, недовършени задачи и битовизми. Живеем в интересни времена (като по китайското проклятие), в среда на пълна несигурност, стрес и страх. На фона на много тежкото ежедневие ни заливат перфектни картинки на перфектни хора, родители и семейства (истински или рекламни, минали през инста филтър и внимателно подбрани, за да представят някакъв измислен или недостижим идеал).

Всеки от нас може да бъде много неща, но не и едновременно, не и всеки ден по 24 часа. Аз съм несъвършен родител, всеки ден греша и се уча. Имам три прекрасни деца, които ме побъркват и които ме радват всеки ден. Даже няма да споменавам дистанционното обучение и всички екстри, които довнесе в ежедневието ни. Имам бизнес, който върви, но ме изправя пред всякакви нови предизвикателства заради инфлацията, проблемите с доставки и факта, че изцяло зависи от хора, а хората правим грешки. За разкош имам и друга работа като преводач, която изисква да пътувам често, като постоянно проверявам къде какво се изисква и съм на тръни дали не съм пропуснала някоя нова разпоредба или изискване.

Някои дни ядем по 3 домашно сготвени ястия от внимателно подбрани продукти, друг път ядем полуготова пица. Давам им сладолед за десерт през зимата. Забравям кой кога е на зъболекар и кога има тренировки. Не успявам да обърна внимание на семейството покрай работата всеки ден - когато мога, гледам да компенсирам, но има седмици, в които не успявам изобщо.

Уча с децата и им помагам, ежедневно консултирам майки, но от седмица Явор се буди всяка нощ в 4 и не заспива до 6 – идва да се гушне, да пие вода и просто да провери дали съм там и на линия. Аз се отнасям с безкрайно търпение към това, а после в 15:00 на следващия ден съм уморена и сърдита. Просто всичко е много напоследък, преумората си казва думата и се натрупва, бавно и постепенно. Ако не се научим да виждаме и изваждаме от себе си тези неща, можем да се удавим в тях – бавно, но за сметка на това сигурно.

За това искам да споделя следната история и да ви помоля да се отнасяте с по-голямо разбиране и прошка към себе си и близките си. Ако това не работи, опитвайте се да гледате на неудачите и на себе си в тях поне със снизхождение и насмешка - колко е важно да бъдеш сериозен все пак е само заглавие на класическа творба, а времената се менят.

Историята е в картинки, и сами ще видите каква може да е разликата между цялата истина и инста версията й:
История в картинки – първата екскурзия с влак на Явор 

(версия за Фб/Инстаграм)

Цялата истина 

Снимки на Явор в снега, по време на които той реве и се тръшка, защото е на 3 и иска „пак на вла-а-а-а-к“.

Липсващ кадър – аз отстрани, като хем ми е смешно, хем се чудя как да го изкарам от снега и да си ходим, че е време да сготвя 34939 обяд за петчленното си семейство.

Влаковете и екскурзиите са хубаво нещо, но какво ще ядем е сериозен ежедневен въпрос...

Всеки ден. И пак, и пак, и пак... 

Родителство

Родителство

За майчинството и животът напоследък – без (инста) филтър

За майчинството и животът напоследък – без (инста) филтър

Напоследък все повече и повече виждам постове на жени, които познавам като усмихнати, щастливи и успешни, в които споделят, че страдат от депресия, бърнаут Напоследък все повече и повече виждам постове на жени, които познавам като усмихнати, щастливи и успешни, в които споделят, че страдат от депресия, бърнаут 2022-02-11T20:04:57+02:00 За майчинството и животът напоследък – без (инста) филтър

<p class="text-alignjustify">Напоследък все повече и повече виждам постове на жени, които познавам като усмихнати, щастливи и успешни, в които споделят, че страдат от депресия, бърнаут или тревожност. Около мен е пълно с приятели и познати, които усещат, че не се справят като родители и възрастни, въпреки че фактите сочат друго &ndash; имат работа, семейства, деца, бизнеси, доброволческа дейности и куп отговорности. Слава богу, повечето започват да осъзнават капана на отровния повърхностен перфекционизъм, който преследваме, и търсят помощ отвън, без да се бичуват за така присъщото на всички нас несъвършенство.</p> <p class="text-alignjustify">Самата аз минавам през ужасен период, в който всяко нещо се усеща като борба с обстоятелства, грешки, недовършени задачи и битовизми. Живеем в интересни времена (като по китайското проклятие), в среда на пълна несигурност, стрес и страх.&nbsp;На фона на много тежкото ежедневие ни заливат перфектни картинки на перфектни хора, родители и семейства (истински или рекламни, минали през инста филтър и внимателно подбрани, за да представят някакъв измислен или недостижим идеал).</p> <p class="text-alignjustify"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/ideal-family.jpg" width="326" height="326" /><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/ideal-family-2.jpg" width="326" height="326" /></p> <p class="text-alignjustify">Всеки от нас може да бъде много неща, но не и едновременно, не и всеки ден по 24 часа. Аз съм несъвършен родител, всеки ден греша и се уча. Имам три прекрасни деца, които ме побъркват и които ме радват всеки ден. Даже няма да споменавам дистанционното обучение и всички екстри, които довнесе в ежедневието ни. Имам бизнес, който върви, но ме изправя пред всякакви нови предизвикателства заради инфлацията, проблемите с доставки и факта, че изцяло зависи от хора, а хората правим грешки. За разкош имам и друга работа като преводач, която изисква да пътувам често, като постоянно проверявам къде какво се изисква и съм на тръни дали не съм пропуснала някоя нова разпоредба или изискване.</p> <p class="text-alignjustify">Някои дни ядем по 3 домашно сготвени ястия от внимателно подбрани продукти, друг път ядем полуготова пица. Давам им сладолед за десерт през зимата. Забравям кой кога е на зъболекар и кога има тренировки. Не успявам да обърна внимание на семейството покрай работата всеки ден - когато мога, гледам да компенсирам, но има седмици, в които не успявам изобщо.</p> <p class="text-alignjustify">Уча с децата и им помагам, ежедневно консултирам майки, но от седмица Явор се буди всяка нощ в 4 и не заспива до 6 &ndash; идва да се гушне, да пие вода и просто да провери дали съм там и на линия. Аз се отнасям с безкрайно търпение към това, а после в 15:00 на следващия ден съм уморена и сърдита. Просто всичко е много напоследък, преумората си казва думата и се натрупва, бавно и постепенно. Ако не се научим да виждаме и изваждаме от себе си тези неща, можем да се удавим в тях &ndash; бавно, но за сметка на това сигурно.</p> <p class="text-alignjustify">За това искам да споделя следната история и да ви помоля да се отнасяте с по-голямо разбиране и прошка към себе си и близките си. Ако това не работи, опитвайте се да гледате на неудачите и на себе си в тях поне със снизхождение и насмешка - колко е важно да бъдеш сериозен все пак е само заглавие на класическа творба, а времената се менят.</p> <p class="text-alignjustify">Историята е в картинки, и сами ще видите каква може да е разликата между цялата истина и инста версията й:<br /><span style="font-size: 14pt;"><strong>История в картинки &ndash; първата екскурзия с влак на Явор&nbsp;</strong></span></p> <p class="text-alignjustify"><span style="font-size: 12pt;"><em>(версия за Фб/Инстаграм)</em></span></p> <p class="text-alignjustify"><span style="font-size: 14pt;"><strong><span><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/vlak-2.jpg" width="337" height="253" /></span></strong></span></p> <p class="text-alignjustify"><span style="font-size: 14pt;"><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/vlak-3.jpg" width="330" height="438" /><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/vlak-4.jpg" width="329" height="438" /></strong></span></p> <p class="text-aligncenter"><span style="font-size: 14pt;"><strong>Цялата истина&nbsp;</strong></span></p> <p class="text-alignleft"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/1-6203d8b262934.jpg" width="327" height="435" /><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/2-6203d8c5997cd.jpg" width="328" height="436" /><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/3-6203d8cb38d20.jpg" width="327" height="435" /><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/25740/files/image/4-6203d8d01e24d.jpg" width="328" height="436" /></p> <p>Снимки на Явор в снега, по време на които той реве и се тръшка, защото е на 3 и иска &bdquo;пак на вла-а-а-а-к&ldquo;.</p> <p>Липсващ кадър &ndash; аз отстрани, като хем ми е смешно, хем се чудя как да го изкарам от снега и да си ходим, че е време да сготвя 34939 обяд за петчленното си семейство.</p> <p>Влаковете и екскурзиите са хубаво нещо, но какво ще ядем е сериозен ежедневен въпрос...</p> <p>Всеки ден. И пак, и пак, и пак...&nbsp;</p>

Сравнение на продукти